Карибски рай - Тайрона и Таганга


   
    Изминаването на 200 км тук се равнява на почти цял ден. Както в Индия разстоянията се смятат в часове, а не в километри. Измъкването от Taroa не беше от най-гладките. На 4-тата вечер от престоя ни при това благо Wayuu семейтсво, вече по тъмно, ни събра една кола и след 6 часа маниакален пустинен нощен оф-роуд се добрахме до Cabo de la Vela – селцето, вход на полуострова, от което тръгнахме преди седмица. Поспахме няколко часа и хванахме друг джип за Uribia. Тук опитах да изтегля пари, но се оказа, че Banco de Colombia не работят с моята карта. Останаха само 2 банки, от които мога да дърпам пари ( BBVA и още една), но техните банкомати не са толкова на често. Добре, че Алехандра имаше повечко кеш, за да се оправим за идните няколко дни (поне до Санта Марта). 
    Uribia много ми напомни за Индия и ме замечта за Африка, тъмнокожи хора, целият живот е на улицата, жените са в невероятни орнаментирани дрехи, рикши, колела и кипящи пазари. Тук направихме пазарния удар – взех си много красив двоен, плетен хамак – chinchorro, втора употреба, с ямайските цветове за 180 лв. и много красива плетена чанта- mochilla за 100-тина лева. Тестват ги като изсипват в чантата чаша вода и ако не пропусне, значи е превъзходно качество.

    Едвам се движим с раниците. От Urubia платихме по 7 лв. за превоз до място, от което хванахме рейс за Санта Марта. След около час навлязохме в подстъпите на планината Sierra Nevada de Santa Marta и пейзажът се промени тотално. Пустинята отстъпи място на многоетажна растителност, дъждовни гори, джунгли и палми, бананови плантации и няколко големи реки.
Планината Санта Марта е изолиран от Колумбийските Анди масив, издигащ се на 5700 м надморска височина! Само на 42 км от бреговете на Карибско море, това е най-високата планина в Колумбия и най-високата крайбрежна планина в света!
  
    Свалихме се в Тайрона (Tayrona) – най-посещаваният от карибските паркове на Колумбия, с множество малко и големи плажове и лагуни, маршрути из джинглата, места за гмуркане, изобилие на диви животни и растения като доста от тях са ендемити. Тайрона е доста обширна територия заедно с планината Санта Марта и ако има време, човек може да открие райските места в живота си. В планината съществуват все още неизследвани територии и племена, които никога не са виждали други хора.


Входът за парка за чужденци е 36 лв, за местни – 13 лв. Неприятното е, че не ми позволиха да внеса китарката си, но и без това сме натоварени достатъчно. От входа до първия плаж има един час приятен (ако не си с 25 кг. Раница) преход – първото докосване до тропическа джунгла за мен.



Странно е колко много хора и то предимно млади, използват коне, за да минат това разстояние. Явно глезотията и мързелът пробиват сериозно и тук. 



След общо 2 часа по-разнообразен трек в джунглата, се добрахме до втория лагер – El Cabo. Тук беше претъпкано от палатки, буквално целия аржентински и чилийски народ се е изнесъл тук. Тъпото е, че трябваше да си платим по около 15 лв. за място за спане, въпреки, че си мъкнехме наши хамаци. Решихме, че утре ще се изнесем. Вече сме доста притиснати и с парите и имахме само по 1 бира дажба на ден (тя и без това е 4,50 лв.).
Мястото иначе е магично – типични бели карибски плажове с кокосови палми и лазурна вода. Теченията и силния вятър обаче не позволяват почти никакво влизане в морето. Досега над 100 човека са се удавили във водите на тези плажове.



Следващите дни прекарахме с приятелите от Аржентина, които засякохме и в Cabo de la Vela Ahuelo и Lucia. Обходихме следващите три последователни плажа като последния наистина заприлича на карибски рай, малкото плажуващи бяха нудисти и целия ден премина в mellow mood.





На следващия ден се пуснахме в джунглата. От мястото, където бяхме отседнали, вървяхме няколко часа и попаднахме на малко индианско селце (Pueblito) – останки от стара племенна култура отпреди 1000-1500 години. Селцето е дълбоко в джунглата, на 7 км от плажа. 







Катерехме големи скали, огромните стари дървета бяха главозамайващи – по 40-50 метра високи, отвсякъде висяха лиани и папрати, слънцето придаваше особен нюанс на зеленото. Чувствах се като в играта Tomb Raider





От селцето се насочихме към следващия плаж – Playa Brava. Пътеката стана по-тясна, но все пак различима и след дълго спускане и още по-крайни гледки, излязохме на брега. Това е мястото!







Няколко карибски къщурки с места за хамаци, 20-30 палми и максимум 20 човека наоколо. Опитахме и малкия плаж и най-сетне се справих с местния кокосов орех (с цената на счупено стоманено острие на ножа ми). 







Разделихме си скъпия обяд и се разходихме по сухото корито на реката. Казаха ни да не нощуваме по реката, защото често са виждали пума нощем, както и малките tigrillos и броненосци. 







Не успяхме да ги видим, но след кратък преход открихме магическо място – 20-метров водопад с малко езерце, природно ВИП-джакузи. Водата – приятно хладка и никой наоколо. Блаженство, подобно само на тези места на о-в Самотраки в Гърция! Каква терапия за гърбината е само масажа от водопад.





Гората ни подари и среща с местни агресивни маймуни.
На другия ден направихме целодневен преход обратно до лагера и вече поизцедени от джунглата, решихме да посетим хипи-градчето Таганга (Taganga).



След 3-часова тренировка с тежки раници обратно до началото на парк Тайрона и час пътуване, стигнахме до Санта Марта. Най-накрая намерих банкомат на BBVA и вече по-спокойни, взехме такси до Таганга. Моментално усетихме, че мястото е по-различно. Имаше доста стопаджии, bagpackers, чужденци, расти и улични музиканти.



 Оттук до края на деня бяхме усмихнати – намерихме „едно от онези места“. Отседнахме в хостелче с огромен двор и доста реге обстановка, няколко палатки, хамаци, алтернативни хора, повечето аржентинци. Имам чувството, че тук всеки е музикант и мъкне поне 2 инструмента със себе си. 




Собствениците са пичове, пътували доста по света и бяха вкарали идеи от Изтока: размяна на книги, стена със снимки, безплатен интернет, обща кухничка и т.н. Цените тук ни изненадаха приятно: спането беше 12 лв, бирата – 2 лв. Тук с кеф спахме в нашите нови хамаци.

 Най-сетне - в моя хамак!



Централният плаж не е нищо особено, но ако се разходи, човек може да открие малки лагунки и рибарски селца.
Вечерта беше много силна-всички артисти се събират на центъра и на плажа и става импровизиран концерт. Запознахме се с местните агенти и след няколко минути имахме всичко необходимо за екстра моменти тук. Цените, особено за тревата и коката, са много евтини. 1 гр чист кокаин на буца струва 10 лв. (за сравнение – в България е между 120-180 лв и качеството е направо противно).
Опитах различни местни инструменти, но има един, който изпъква – gaita. Много е специфичен и уникален за Колумбия. Срещнах жена, която обикаля и изследва този инструмент – ето и блога й:

Идните дни обикаляхме плажчетата и опитвахме от всичко за ядене и пиене. Вечерите преминаваха пак с много музика и замайване. Сега усещам защо хората по крайбрежието за толкова дразнещо спокойни и мързеливи.




Като цяло Таганга определено е попадение!

На другия ден вече пътувахме за Богота и с нетърпение очаквах новото място – предизвикателството на планината Кокуй!

No comments:

Post a Comment